Подтепето

Забравеният град

15 Сеп, 2017

Френският колеж „Св. Августин” гради първия спортен комплекс в Пловдив

Строителството започва през 1924 г. От този комплекс идва названието Колежа на днешния стадион „Христо Ботев“, изграден преди близо 60 години

Владимир Балчев

Първият официален футболен мач в Пловдив през май 1912 г. между състава на Френския мъжки колеж „Св. Августин” и сборен отбор от София Отдавна се умува кога е пристигнала първата футболна топка в Пловдив. Посочват се различни години и различни имена. В онова далечно време футболът бил непозната игра. Затова в старите вестници няма никакви известия. Доколкото ги има    в архивните документи, насочват към една дата – 1911 г. Мястото е до река Марица – дворът на Френския мъжки колеж “Св. Августин” (сега там е Пловдивската духовна семинария). За игрище изпозвали изоставения стопански двор на стар турски чифлик. Понякога начинаещите футболисти спирали тренировките заради непоносимата смрад, която идвала от близките работилници за обработка на кожи.

Стадион „Св. Августин” - откриване на спортния сезон, 31 май 1925 г.Като понапреднали, колежаните решили да опитат силите ...

» повече
30 Авг, 2017

Преди Съединението беше единението

Капитан Паница, Стоянович, под него Захари Стоянов, (Иван) Андонов и Д. Ризов - членове на Тайния български комитет за Съединението. - L`Illustration - Париж,  7 ноември 1885 г.

Разказ за израстването на един народ, или пътят на българите до заветната дата 6 септември 1885 г. – денят на Съединението

Владимир Балчев

 

През средата на XIX в., което ще рече преди 170 го­дини, група  мечтатели в Париж (поляци, французи и представи­тели на други народности) проповядвали идеята за Балканска федерация. Ако няма обедине­ние на полуострова, смятали ро­мантиците, там предстоят много нещастия.

Време отдавна отминало. Се­га няма място за романтици, а за сметки и интереси.  Ако я има справедливостта, тя е само за силни­те. Останалите имат право единствено да бъдат виновни. Кипи на Балканите, припламват пожа­ри, гаснат и пак се разпалват — като сигнални лампи, подреде­ни от нечия подмолна ръка. По­сле затишие, колкото да ...

» повече
17 Авг, 2017

Наводнението през 1957 г. оставило 10 500 пловдивчани без покрив

Така изглеждала река Марица в сутрешните часове на 28 юни 1957 г. Няколко часа по-късно мостът бил затворен.Стихията заляла 4000 декара от града

Повечето квартали останали без вода и електричество

Спрели влаковете за София

Владимир БАЛЧЕВ

Единственият документ за наводнението в Пловдив през 1957 г.  е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието. При Храбрино свлачищата прекъснали пътищата, а Първенецката река отнесла водопровода. При Прослав пороят залял помпената станция и наводнил острова. Водната стена опряла в насипа на железопътната линия за Филипово, намерила пролуки и нахлула в близките квартали. Приливът стигнал чак до Инвалидния квартал край Пещерско шосе, а един ръкав се отклонил към пътя за Коматево. Марица също свършила своето - разкъсала една от дигите при Захарната фабрика., запречила с дър-вета стария мост и преляла от двете страни. Истински потоп настъпил край фабрика ...

» повече
24 Юли, 2017

Щъркели, скорци, врани и гарги бранят Пловдив от скакалците

Пет нашествия на милиарди гадинки под тепетата през последните 140 години

Между 1889 до 1892 г. скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашественикът бил наречен италиански скачок

Владимир Балчев

През XIX век събирането на големи ята от врани, гарги или скорци преди настъпването на горещините било знак за голяма опасност. Това означавало, че се задава нашествие от скакалци. Милиарди гадинки опустошавали цялата реколта на селяните и всичко що е зелено из полето, като оставяли след себе си пустиня. Бедствие не по-малко страшно от земетресенията и наводненията.

Помнят се пет нашествия на скакалци през последните 140 години. Първото е от 1874-1875 г. Вто­рата вълна е от 1889 до 1892 г. Тогава скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашествени ...

» повече
11 Юли, 2017

Иван Вазов нарича Пловдив свой втори роден град

Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко КаблешковВторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник
 
Трима кмета издигат паметника – започва го Божидар Здравков, гради го Петър Малчев, открива го Димитър Костов
 
Владимир Балчев
 
През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе.  Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена  известната къща с куличките.   През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.
 
След  завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани не забравят ...
» повече
29 Юни, 2017

Как къщата на Георги Мавриди стана къща на Алфонс Дьо Ламартин

Българите са напълно готови и достойни за свободата си, твърди Ламартин през 1834 г.

Големият френски държавник Едуард Ерио, още от железопътната гара тръгнал към Стария град, за да почете своя велик учител Ламартин

Владимир Балчев

Пер Ален, Флавиен Сьено и Елиесен Льору с ученици от Френския мъжки колеж “Св. Августин” за празника “Млада гвардия”, към 1925 – 1927 г.Тодор Шасерио. Портрет на Алфонс  де Ламартин, 1844 г.В пътеписите на великия френски поет, общественик, политик и държавник Алфонс дьо Ламартин, бележките за Пловдив са твърде кратки. Ето какво пише Ламартин за посрещането си под тепетата: „…Вечерта на три левги от Филипополи забелязвам в равнината кавалкада от турски, арменски и гръцки конници, които се притичват към нас. Един красив млад човек, възкачен на великолепен кон, пристига пръв и докосва дрехата ми с пръст. След това застава до мен; говори на италиански и ми обяснява, че тъй като пръв ме е докоснал, трябва ...

» повече
19 Юни, 2017

Неизвестни крадци прибират най-стойностните творби на фотографа Никола Стаменов

Рибарски магазин на Балък пазар, към 1930 г.

Той е инициатор за създаването на Пловдивското фотографско дружество

Много негови снимки се пазят в албумите на редица пловдивски фамилии

Владимир Балчев

Никола Стаменов е сред най-изявените майстори на фотографията в Пловдив. Но пътят му до това заслужено признание е изключително труден. Роден е в Карлово през 1885 г. Няколко години по-късно семейството му се премества в Троян. Баща му едвам осигурява издръжката на дома и, притиснат от грижи, внезапно умира. Тъкмо тогава в малкия град пристига някакъв немски фотограф. Малкият Никола  е запленен от работата на светлописеца. Той непрекъснато  придружава немеца при обиколките из красивите околности на Троян и му помага при носенето на  тежката по онова време фотографска техника. След година чужденецът напуска града, но пък на негово ...

» повече
07 Юни, 2017

Къде са имотите, подарени за вечни времена на сираците под тепетата

Оказа се, че в Пловдив вечността трае твърде кратко

Владимир Балчев

Сирачета в колиба край Батак. Илюстрация към книгата на Робърт Джаспър Мор „Under the Balkans. Notes of a visit to the district of Philippopolis in 1876“, London, 1877Пожарите след Априлското въстание през 1876 г. оставили хиляди сираци без дом. Децата живеели в колиби край разрушените селища. Когато вестта за тях достигнала до САЩ, благотворителните дружество започнали да събират пари. Така  на Данов хълм (Сахаттепе) били построени две сгради за сираците. За това амери­канско дарение се загово­рило отново през 1910 г., защото по някакъв мисте­риозен начин постройките станали собственост на един български офицер.

Сирачета от околните разорени селища по улиците на Пловдив. Гравюра  от списание „L'Univers illustré“, 1877 г.Първото пловдивско сиропиталище било построено през 1878 г. Средствата били събрани от местните благотворителни дружества. През 1895 г. Елисаве­та Пулиева от Карлово завещала огромната за онова време сума от 40 000 златни ле­ва. С тези пари в Пловдив трябвало ...

» повече
19 Май, 2017

Пловдив в старите пощенски картички

Петър Ив. Краварев е един от първите издатели на картички с изгледи от града

Владимир Балчев

Поглед от Небет тепе към река Марица и околните сгради. Фотографията е заснета към 1895 г. В средата е Държавната мъжка гимназия „Княз Александър“ Пред гимназията е храмът „Св св. Кирил и Методий“, изграден по проект на инж. Йосиф Шнитер. Зданието тук е показано в първоначалния му вид. За съжаление впоследствие са зазидани голяма част от прозорците, до изящните колони са изградени стени.  Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 – 1901 г. Поглед от Сахат тепе (Данов хълм). В средата се вижда храмът „Св. Марина“, вдясно е католическата катедрала „Св. Людовиг“. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.Петър Ив. Краварев (1856 – 1920) е един от първите издатели на пощенски картички с изгледи от Пловдив. Краварев пристига под тепетата през 1878 г. като преводач в щаба на генерал Гурко. Няколко менеца по-късно започва работа в издателството на Христо Г. Данов, после. издава вестниците „Съединение“ (1883) и „Кукуригу“ (1888).

Същата година отваря собствена  книжарница до площад „Джумаята“ – една от най-добре уредените в Пловдив. Именно тук се предлагат неговите пощенски картички с изгледи от Пловдив.

Централната част на градината „Цар Симеон Велики“ с фонтана на Деметра“. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.Краварев е един от създателите на театъра в Пловдив. През 1893 г. издава едноактната пиеса "Ще се самоубия, пресмешна комедия в едно действие".Поглед от върха на Таксим тепе. На преден план е митрополитският храм „Св. Марина“. От сградите, които се виждат на снимката, до наши дни са оцелели само пет. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.Езерото в градината „Цар Симеон“. Такова днес можем да го видим единствено по старите архивни фотографии. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.

» повече
12 Май, 2017

В края на XIX в. пловдивските книжарници получават най-нашумелите световни заглавия преди французите извън Париж


Книжарницата на Христо Г. Данов в Пловдив, създадена през 50-те години на 19 век. Малко по-късно се отварят нейни клонове в Русе и Велес.Традицията започва от книжарницата на Христо Г. Данов, открита 20 години преди българите да имат своя свободна държава

Легендарната книжарница „Отец Паисий” на Симеон Василев

Владимир Балчев

Един чужденец през 1882 г. бил поразен от култа към книгата в Пловдив. Мест-ните жители имали възмож¬ност веднага да получат най-нашумелите световни загла-вия, дори преди французите из¬вън Париж. Случайните статис¬тики показват, че под тепетата книгите на чужди езици само няколко години след Освобождението се тър¬сят повече, отколкото българските. Редуват се войни, стопански кризи, а книжарството в Плов¬див неизменно е престижен бизнес, като  литерату¬ра се продава в самия център на града, където се струпват най-много хора.

Всъщност този култ към книгата в Пловдив се гради близо 30 години ...

» повече