Подтепето

Забравеният град

24 Юли, 2017

Щъркели, скорци, врани и гарги бранят Пловдив от скакалците

Пет нашествия на милиарди гадинки под тепетата през последните 140 години

Между 1889 до 1892 г. скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашественикът бил наречен италиански скачок

Владимир Балчев

През XIX век събирането на големи ята от врани, гарги или скорци преди настъпването на горещините било знак за голяма опасност. Това означавало, че се задава нашествие от скакалци. Милиарди гадинки опустошавали цялата реколта на селяните и всичко що е зелено из полето, като оставяли след себе си пустиня. Бедствие не по-малко страшно от земетресенията и наводненията.

Помнят се пет нашествия на скакалци през последните 140 години. Първото е от 1874-1875 г. Вто­рата вълна е от 1889 до 1892 г. Тогава скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашествени ...

» повече
11 Юли, 2017

Иван Вазов нарича Пловдив свой втори роден град

Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко КаблешковВторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник
 
Трима кмета издигат паметника – започва го Божидар Здравков, гради го Петър Малчев, открива го Димитър Костов
 
Владимир Балчев
 
През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе.  Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена  известната къща с куличките.   През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.
 
След  завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани не забравят ...
» повече
29 Юни, 2017

Как къщата на Георги Мавриди стана къща на Алфонс Дьо Ламартин

Българите са напълно готови и достойни за свободата си, твърди Ламартин през 1834 г.

Големият френски държавник Едуард Ерио, още от железопътната гара тръгнал към Стария град, за да почете своя велик учител Ламартин

Владимир Балчев

Пер Ален, Флавиен Сьено и Елиесен Льору с ученици от Френския мъжки колеж “Св. Августин” за празника “Млада гвардия”, към 1925 – 1927 г.Тодор Шасерио. Портрет на Алфонс  де Ламартин, 1844 г.В пътеписите на великия френски поет, общественик, политик и държавник Алфонс дьо Ламартин, бележките за Пловдив са твърде кратки. Ето какво пише Ламартин за посрещането си под тепетата: „…Вечерта на три левги от Филипополи забелязвам в равнината кавалкада от турски, арменски и гръцки конници, които се притичват към нас. Един красив млад човек, възкачен на великолепен кон, пристига пръв и докосва дрехата ми с пръст. След това застава до мен; говори на италиански и ми обяснява, че тъй като пръв ме е докоснал, трябва ...

» повече
19 Юни, 2017

Неизвестни крадци прибират най-стойностните творби на фотографа Никола Стаменов

Рибарски магазин на Балък пазар, към 1930 г.

Той е инициатор за създаването на Пловдивското фотографско дружество

Много негови снимки се пазят в албумите на редица пловдивски фамилии

Владимир Балчев

Никола Стаменов е сред най-изявените майстори на фотографията в Пловдив. Но пътят му до това заслужено признание е изключително труден. Роден е в Карлово през 1885 г. Няколко години по-късно семейството му се премества в Троян. Баща му едвам осигурява издръжката на дома и, притиснат от грижи, внезапно умира. Тъкмо тогава в малкия град пристига някакъв немски фотограф. Малкият Никола  е запленен от работата на светлописеца. Той непрекъснато  придружава немеца при обиколките из красивите околности на Троян и му помага при носенето на  тежката по онова време фотографска техника. След година чужденецът напуска града, но пък на негово ...

» повече
07 Юни, 2017

Къде са имотите, подарени за вечни времена на сираците под тепетата

Оказа се, че в Пловдив вечността трае твърде кратко

Владимир Балчев

Сирачета в колиба край Батак. Илюстрация към книгата на Робърт Джаспър Мор „Under the Balkans. Notes of a visit to the district of Philippopolis in 1876“, London, 1877Пожарите след Априлското въстание през 1876 г. оставили хиляди сираци без дом. Децата живеели в колиби край разрушените селища. Когато вестта за тях достигнала до САЩ, благотворителните дружество започнали да събират пари. Така  на Данов хълм (Сахаттепе) били построени две сгради за сираците. За това амери­канско дарение се загово­рило отново през 1910 г., защото по някакъв мисте­риозен начин постройките станали собственост на един български офицер.

Сирачета от околните разорени селища по улиците на Пловдив. Гравюра  от списание „L'Univers illustré“, 1877 г.Първото пловдивско сиропиталище било построено през 1878 г. Средствата били събрани от местните благотворителни дружества. През 1895 г. Елисаве­та Пулиева от Карлово завещала огромната за онова време сума от 40 000 златни ле­ва. С тези пари в Пловдив трябвало ...

» повече
19 Май, 2017

Пловдив в старите пощенски картички

Петър Ив. Краварев е един от първите издатели на картички с изгледи от града

Владимир Балчев

Поглед от Небет тепе към река Марица и околните сгради. Фотографията е заснета към 1895 г. В средата е Държавната мъжка гимназия „Княз Александър“ Пред гимназията е храмът „Св св. Кирил и Методий“, изграден по проект на инж. Йосиф Шнитер. Зданието тук е показано в първоначалния му вид. За съжаление впоследствие са зазидани голяма част от прозорците, до изящните колони са изградени стени.  Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 – 1901 г. Поглед от Сахат тепе (Данов хълм). В средата се вижда храмът „Св. Марина“, вдясно е католическата катедрала „Св. Людовиг“. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.Петър Ив. Краварев (1856 – 1920) е един от първите издатели на пощенски картички с изгледи от Пловдив. Краварев пристига под тепетата през 1878 г. като преводач в щаба на генерал Гурко. Няколко менеца по-късно започва работа в издателството на Христо Г. Данов, после. издава вестниците „Съединение“ (1883) и „Кукуригу“ (1888).

Същата година отваря собствена  книжарница до площад „Джумаята“ – една от най-добре уредените в Пловдив. Именно тук се предлагат неговите пощенски картички с изгледи от Пловдив.

Централната част на градината „Цар Симеон Велики“ с фонтана на Деметра“. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.Краварев е един от създателите на театъра в Пловдив. През 1893 г. издава едноактната пиеса "Ще се самоубия, пресмешна комедия в едно действие".Поглед от върха на Таксим тепе. На преден план е митрополитският храм „Св. Марина“. От сградите, които се виждат на снимката, до наши дни са оцелели само пет. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.Езерото в градината „Цар Симеон“. Такова днес можем да го видим единствено по старите архивни фотографии. Пощенската картичка е издадена от Петър Ив. Краварев към  1900 г.

» повече
12 Май, 2017

В края на XIX в. пловдивските книжарници получават най-нашумелите световни заглавия преди французите извън Париж


Книжарницата на Христо Г. Данов в Пловдив, създадена през 50-те години на 19 век. Малко по-късно се отварят нейни клонове в Русе и Велес.Традицията започва от книжарницата на Христо Г. Данов, открита 20 години преди българите да имат своя свободна държава

Легендарната книжарница „Отец Паисий” на Симеон Василев

Владимир Балчев

Един чужденец през 1882 г. бил поразен от култа към книгата в Пловдив. Мест-ните жители имали възмож¬ност веднага да получат най-нашумелите световни загла-вия, дори преди французите из¬вън Париж. Случайните статис¬тики показват, че под тепетата книгите на чужди езици само няколко години след Освобождението се тър¬сят повече, отколкото българските. Редуват се войни, стопански кризи, а книжарството в Плов¬див неизменно е престижен бизнес, като  литерату¬ра се продава в самия център на града, където се струпват най-много хора.

Всъщност този култ към книгата в Пловдив се гради близо 30 години ...

» повече
24 Апр, 2017

От европейския блясък на кино „Екзелсиор” до тресавището на следвоенната разруха

Разказ за живота на италианеца Едмондо Вакаро в Пловдив от 1879 до 1926 г.

Проучените документи в архивите дават сведения за драматични събития, свързани с къщата на „Христо Г. Данов”

Владимир Балчев

Карло Вакаро (в средата на втория ред) със синовете си и персонала на кантората в Пловдив, началото на 20 векПреди две седмици „Под тепето“ посочи „поредния архитектурен бисер на Пловдив“, който е, меко казано,  в лошо състояние. Става дума за сграда на ул. „Христо Г. Данов“ № 21. Никола Алваджиев твърди, че къщата била построена по италиански модел от Вакаро. Преди тук бил конакът на Исмаил бей. Фактите обаче се разминават, тъй като конакът на Исмаил бей се намирал почти до Джумаята. Какво казват документите. Една снимка на придворния фотограф Иван Карастоянов е сигурно указание, че през 1892 г. сградата вече е съществувала. През 1919 г. собственик на ...

» повече
16 Мар, 2017

Покрай предизборните обещания се родили рояци вицове

Мост, сглобен от понтонната дружина в Пловдив, към 1900 г.Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите

Кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета

Владимир Балчев

Било време, когато и най-неочакваните обеща­ния се изпълнявали. Това обикновено ставало след избори, когато се раздавали сладки служби из различните учреждения. Всяка смяна на властта водела до масови назначения на чиновници. Не случайно в началото на миналия век един журналист изненадан възкликва: „Касапин, моля ви се, да стане санитарен инс­пектор. Къде касаплък, къ­де медицина!" Новите управници веднага побързали да намерят друга служба на касапина. Това правило ...

» повече
01 Мар, 2017

Празникът на Освобождението, възприет от българите като символ на едно ново начало

При храма “Св. Богородица” пловдивчани посрещат освободителите, тук приветстват и възкръсването на Българската държава

Владимир Балчев

“Посрещането на генерал Гурко в Пловдив” – репродукция от картина на Н. СтанчевАко прегледаме документите за историята на родните градове и села, неизменно ще стигнем до разказите за първия ден на свободата. Авторите го открояват сред всички останали събития и не скъпят думите си, когато разказват за него. В спомените се говори за “превелика радост”, за обезумели от щастие българи, които ту се прегръщали, ту хвърляли нависоко калпаците си, ту крещели до пресипване.  И в спомените на пловдивчани изгряването на свободата се определя като велико събитие. Очевидците разказват, че когато руснаците се появили на улица „Съборна“, скованият от студ и страх Пловдив, отведнъж се съживил, а   заледените улици на Трихълмието почернели от народ. Посрещнали освободителите пред ...

» повече