Забравеният град

Появата на модерната баня „Цар Симеон“ нарушила ориенталската дрямка на старите хамами

 Римската баня под училище „Йоаким Груев“, 1957 г.Банята Тахта кале в Капана приемала през ХVІІ век по 1000 души дневно

Огромните помещения се отоплявали с изумително малко гориво

Българският княз Фердинанд бил първият посетител на банята „Цар Симеон”

Владимир Балчев

Известният пътешественик Евлия Челеби пише, че през ХVІІ век в Пловдив имало осем обществени бани и над 100 частни. Специалистите твърдят, че тези постройки били уникални. Огромните помещения и водата се нагрявали с изумително малко гориво. Сега на повечето от тях дори не можем да посочим местата. Най-голяма от всички била банята  Тахтакале, която се намирала в Капана на днешната улица „Бенковски”. Тя се отличавала с пет куполни отделения, най-големите от които служели за събличане на посетителите и за изпотяване. В две от отделенията имало водоскоци.  Покривът й може да се види в прочутата картина на Мърквичка за малкия пловдивски пазар. Според сведенията от средата на XVII в. всеки ден през банята минавали над 1000 души.  Вероятно към 1910 г. банята била съборена. 

Втората по големина баня е Хюнкяр хамам. След Освобождението тя била преустроена за областно събрание на Източна Румелия. В централното помещение на банята имало места за 56 народни представители, специални трибуни за министрите (т.е. директорите), за дипломатите. И забележете, бил оформен балкон за 150 души зрители. Върху купола били изрисувани 4 фигури – Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. Цялостното преустройство на банята и декоративната й украса, са дело на италианския архитект Пиетро Монтани. След 1885 г. тук се съхранявали архивите на съда. Постройката пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. започнало разрушаването й. 

Банята Тахта кале в продължение на няколко века била най-голямата под тепетата. Според Евлия Челеби през 17 век тук се къпели 1000 души на денОт всички някогашни обществени бани в Пловдив до наши дни са оцелели само две. Едната от тях, известна в миналото с името Ени хамам, към 1902 г. била наречена „Корона”, а по-късно приела името “Цар Борис”. След 1925 г. общината повела 20-годишна война за събарянето й, но въпреки това старата постройка и днес стои на мястото си  на кръстовището между булевардите “Руски” и “6 септември”. Парадоксален е фактът, че през 1929 г. лично цар Борис ІІІ подписал указ за събарянето на банята “Цар Борис”, което ще рече, че и в царско време царският подпис понякога не означавал нищо. През последните години тя беше превърната в склад за мебели. На мястото си е още  една стара баня, която в миналото се наричала Челеби кадия, а сега е известна като Чифте баня. Днес тя е център за модерно изкуство. 

Една от най-старите в Пловдив е банята, известна като Къзаскер хамам. Всъщност името е доста изкривено през изминалите векове, защото банята е строена от известния учен Хаджи Хасан-заде, кадъаскер по времето на султан Баязид II (1481-1512). Това ще рече, че Хаджи Хасан оглавявал втората по значимост съдебна институция в Османската империя. Стара била и Ченгене хамам (т.е. циганска баня), както и Варош хамам в Каршияка при моста на река Марица. Говори се и за още две обществени бани – една на ул. „Отец Паисий”, а другата – при началото на сегашната улица „Цанко Дюстабанов”.

     Как са изглеждали старите турски хамами можем да разберем единствено от старите вестници. В едно описание от 1902 г. баните били оприличени на подземни пещери, които получават чист въздух само от входа си, когато случайно се отвори вратата.

Прочутата баня Хюнкярхамам през 1879 г. е преустроена от архитект ПиетроМонтани Областно събрание на Източна РумелияТам поголовно ходели да се лекуват – „кои гръб го заболял, крак или кокали, пльосва се на плочите като изхвърлен кит и се маже с разни масла – миризми всевъзможни, остри и задушливи“. При жените било още по-зле – те, заедно с бабите, мъкнели в хамама цели лечебници, някои си слагали пиявици или вентузи. Тъй като жените се задържали с часове в хамама, носели си и хапване. Новинарите най-много се възмущавали от пеенето в банята. „Щом някой се понакисне като мокър хляб, изведнъж изреве, сякаш му вадят зъб, пък подхване някое маане" – жалва се редактор от вестник „Нова зора". Поне да било пеене, а то жаловит вълчи вой от 2-3 гласни: а, о, е, и…

Заседателната зала на Областното румелийско събрание. Гравюра от френския печат, 1880 г.Много пловдивчани обаче не били съгласни с новинарите – в баните те с    часове    раздипляли клюките, бистрели политиката или  обсъждали някои свои проблеми. През това време се гощавали с лакомства и опитвали отбрани питиета.
Ориенталската дрямка на славните хамами била нарушена през септември 1896 г., когато в Пловдив се появило първото заведение от европейски тип. Това е прочутата  баня Цар Симеон" на Теню Чаракчиев. В нея имало вани, душове, плавателен басейн, стаи с меки кревати за почивка. Чаршафите – снежнобели и изгладени, подът – с бял мрамор, 12 вентилатора освежавали въздуха. „Нигде в България няма такава баня!" – възторгва се софийският вестник „Отзив" през 1898 г. и допълва, че един от първите посетители на банята бил българският княз Фердинанд.

Разрушаването на банята Хюнкярхамам започнало през 1930 г.Сепнати, собствениците на старите хамами се втурнали да правят подобрения.  Рекламите в някогашните вестници свидетелстват за люта конкуренция. От едната баня съобщават, че при тях работи някакъв изкусен лечител, който премахва мазоли. Другата веднага бърза да се похвали, че е привлякла изключителен   масажист. Намеква се и за други екстри, но подробностите за тях са погребани далеч назад във времето. Но и те не помогнали. Една по една старите обществени бани започнали да изчезват.Банята Енихамам непосредствено до джамията Таш кюпрю. И двете постройки са запазени – едната е склад за мебели, а другата – ресторантПрез 1925 г. започнало преместването на сергиите от Четвъртък пазар на площада пред банята „Цар Борис”Чифте баня, 1960 г.Събарянето на баня „Цар Симеон” през 1969 г.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

3 коментари

  1. Великолепна статия. Нека добавя СЪЩЕСТВЕНАТА ПОДРОБНОСТ, че за разлика от по-практичните (и по-малки) бани, в които са се редували през седмицата мъже или жени, ЧИФТЕТО е рядкост, тя е ДВОЙНА, за жените си има отделна съблекалня и къпални. Кощунство е „подобряването“ от навлеците-изкуственяци да се пробие отвор между мъжката и женската зала.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина