МненияПод ножа

50 години Стоичков – сега е моментът за улица „Стоичков“

Пловдив не може да измисли по-добър подарък за своя именит съгражданин в годината,когато футболният свят идва да му целуне ръка

Любомир Минчев

Поне един път в годината  е хубаво да се възхитим от Христо Стоичков. По-често се възмущаваме от него, защото е по-лесно. Последният път беше скоро – в Инстаграм написа едно дълго изречение с 20 грешки и го разпънахме на кръста. Но и там той си е същият – Христо/с/. Никога не е твърдял, че разбира от граматика.

Не съм си мислел дори, че мога да настоявам  в Пловдив да има улица, кръстена на Христо Стоичков. Много съм се упражнявал върху него – политически, футболно и чисто емоционално. Взимал съм и страна в спора – цървул ли е, трандафор ли е. Чисто политически е от най-известните в света фурнаджийски лопати – като тръгне от д-р Желев през Петър Стоянов, Първанов, Костов, Симеон, през Борисов и Станишев, та накрая се кротна в БАСТА  на Мирослав Найденов. И нищо не се е чуло оттогава. Иглежда е казал баста и това е най-доброто за него. Не му е силата да дава политически оценки, с които наивно се забъркваше в игрите на партийните лицемери.

И днес, в състояние на покой, най-успешният български футболист закръгля 50 години. В класацията на много хора може да има и по-добри футболисти, но по-успешни няма как да изровят. Футболни легенди от цял свят ще дойдат през май за шоуто „50 години Стоичков“.

Днес и аз настоявам в Пловдив да има улица, кръстена на него. Представям си и дебата, който ще се води в Общинския съвет когато трябва да се именуват онези безименни улици зад мол „Пловдив“. Ще избуят, както обикновено, патриотарски амбиции, ще чуем имената на герои – военни и цивилни, много по-достойни от Стоичков. Съветниците ще разсъждават и уместно ли е жив човек да го превръщаме в паметник. И някъде в споровете  ще се изгуби  делото на патриота Стоичков. Да, патриот е!

За успокоение на онези, които смятат Стоичков за незначителен да има улица на свое име – улиците, които ще кръщаваме, не са от най-значителните за града. Много по-незначителни  от значението на Стоичков  за световния футбол. И не е страшно, ако този път не се съобразим с мнението на историците, които още умуват робство ли е имало, съжителство ли.

Пловдив не може да измисли по-добър подарък за своя именит съгражданин в годината,когато футболният свят идва да му целуне ръка. За някой генерал, герой от войните, винаги може да се намери улица, но за Стоичков може само сега.  

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

7 коментари

  1. Г-не Любомире Минчев, Камата го направих аз Доктор Хонорис Кауза на ПУто, ти няма какво да се пъхаш, ПОДМАЗВАтелю! Коскоджамити Професори ОСТАВКИ ‘фърлиха при което, то без жертви не можеше. Хвала Стоичкову!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина