Макар и късно, държавата успя да опази „Летище Пловдив“, засега

Втори опит за концесия ще направи догодина Министерството на транспорта

Автор: Надя Петрова

„Летище Пловдив“ е пред концесия, но съкращенията там не спират и тази седмица. „Големият проблем е, че се реже от персонала, който отговаря за сигурността. А това е опасно, особено след атентатите в Париж“, разкри Димчо Петков, председател на синдиката в РВД (Ръководство въздушно движение), който обслужва пловдивския аеропорт. 

Какво се случва с летището, романтично наричано „Южната врата на България“?  
Всяко ново правителство сменя директорите и съвета на директорите, назначавайки „свои“. Всяка година държавното дружество завършва със загуби. Все повече намаляват дестинациите – вече няма полети за Милано. Трансферът Пловдив – Франкфурт на Хан отново стана сезонен след като през 2014 г. бе целогодишен. Остана сигурна само връзката с Лондон, два пъти седмично. Говори се, че летището е отрязало възможността за нощни кацания и излитания на чартъри, тъй като е преминало към намален работен график. 
Бъдещето на пловдивското летище засега е неясно, но следите от миналото могат да бъдат открити в запазени документи. Историята в съдебния архив започва от 1995 г., когато започва мандатът на правителството на Жан Виденов. Но истинското начало е през други мандати.

Първият пробив е на Христо Александров 
До 1995 г. пловдивското летище е било 100% собственост на транспортното министерство и се е управлявало от държавното дружество „Летище Пловдив“ЕООД. На 11 ноември 1994 г. Милко Ковачев, министър на транспорта в правителството на Ренета Инджова, дава съгласието си да се създаде ново дружество, в което участват държавната фирма заедно с Инвестиционен фонд „Тракия“.  През януари 1995 г. то се учредява под името „Летище Пловдив“АД. Съдружници са държавното „Летище Пловдив“ЕООД с 55% и ИФ „Тракия“ с 45 на сто. Фондът е на банкера Христо Александров и компания. Изпълнителен директор на новата фирма е дотогавашният шеф на летището Веселин Миланов, а председател на съвета на директорите става Христо Александров. Държавата участва с непарична вноска в дружеството, а Александров внася 52.323 милиона лева. 

Хубавото е, че в имотите, с които летището влиза в съдружие с ИФ „Тракия“, не фигурират пистите и другата земя. Описани са пътническият терминал, техника и други. 

След десет месеца Общото акционерно събрание на „Летище Пловдив“АД взима решение да се увеличи капиталът на дружеството от 116.273 млн. лв. на 196.465 милиона. Това решение обаче е обнародвано чак през 1998 г. През това време започва преразпределяне на дела на ИФ „Тракия“. През 1996 г. ИФ „Тракия“ остава с 5%, „Пълдин инвест – 95“ЕООД с 34.4%, „Юнион Алком“АД, което също е на Христо Александров, държи 5.6%. Държавата си запазва дела от 55 на сто. 

Големият залък – държавното участие се топи
През 1998 г. „Летище Пловдив“АД прави искане пред транспортното министерство за получаване на концесия върху полосите за излитане и кацане, но правителството бави отговора. 

На 15 юли 1998 г., с три години закъснение, се публикува поканата за участие във вдигането на капитала на „Летище Пловдив“АД и започва да тече едномесечният срок, в който съдружниците могат да закупят допълнителни дялове. Държавата спи или се прави на заспала, но нов играч – „ТАДО – трейд“, който междувременно е станал акционер на мястото на „Пълдин инвест-95“, се възползва. С този ход регистрираната в Швейцария фирма придобива 57.72% от „Летище Пловдив“АД, а държавата в лицето на „Летище Пловдив“ЕООД пада на 36.08%. Във фирмата остават като по-дребни съдружници ИФ „Тракия“ с 0.72% и „Юнион Алком“ с 5.48 на сто. 
Прави впечатление, че през всичките години директорът на държавното дружество Веселин Миланов очевидно е бил одобряван както от транспортното министерство, така и от частните съдружници, тъй като е преизбиран за шеф на смесената фирма. През 1999 г. той дори се появява и като акционер с 0.36%. Впрочем, Миланов вече не е между живите. 

Кой е зад „ТАДО“

Кой стои зад швейцарската „ТАДО трейд“, която по-късно е преименувана на „ТАДО Интернешънъл“, е интересен въпрос. Най-напред фирмата се представлява от Ясен Томов, но само за година. След това се поема от Виктор Вълков. Той е човек на Държавна сигурност, бивш външен министър при кабинета на Димитър Попов, бивш депутат, посланик тук и там на Балканите. А в момента е в Надзорния съвет на „Интернешънъл Асет Банк“ – банката, в която най-голям дял държи „Динатрейд Интернешънъл“ООД (33%). Тя е собственост на регистрираната в САЩ  Интеринвестмънс корпорейшън“ и на приближения до Маджо Кирил Барбутов. 
Впоследствие Вълков е сменен от Станислав Караданов и Орлин Милев – бивш шеф на някогашния „Кореком“.
Публикации свързват също „ТАДО Интернешънъл“ с Асен Мичковски, Младен Михалев и други. 

Изолирането на играчите
Към 2003 г. държавното дружество се трансформира в ЕАД, а държавата дава напълно ясен знак, че се завръща в пловдивския аеропорт, когато започва да строи новия пътнически терминал. Това се случва в годините, когато транспортен министър е Петър Мутафчиев (БСП). Терминалът е открит в началото на 2009 г. въпреки съпротивата на „Летище Пловдив“АД. 

Междувременно, „Алфа финанс“ на издателя Иво Прокопиев откупува дела на „ТАДО“ в края на 2007 г. В Търговския регистър, неизвестно защо, липсват данни за тази сделка. Както и за другата през 2010 г., когато „Алфа финанс“ продава своята част на датската „Нордик Еърпорт Инфрастракчър Ей Пи Ес“.

От финансовите отчети на държавното дружество „Летище Пловдив“ЕАД се вижда, че то е плащало различни по размер, но постоянно нарастващи наеми на „Летище Пловдив“АД, където продължава да е акционер с 36.08%. Така, ако през 2009 г. наемът е бил 168 000 лв. годишно, то през 2012 г. той е станал 178 000 лв., а през 2014 г. вече е 322 000 лв. Висши служители на летището обясниха, че датското дружество „Нордик Еърпорт“ е настоявало през 2014 г. за 5 пъти по-висок наем, като се е позовавало на изчисленията на лицензиран оценител. При преговорите в кабинета на транспортния министър цената е била намалена на 322 000 лева. 

„Извиваха ни ръцете“, обясни служителят. В апорта на държавното дружество към смесената компания „Летище Пловдив“АД попадат цистерните с гориво, откъдето самолетите се зареждат. Затова държавното летище, ще не ще, е плащало наем. 

На този разход обаче е сложена точка на 31 август тази година, когато е изтекъл наемният договор за цистерните. Новият директор Владимир Щърбанов не го е подновил и в момента самолетите се зареждат от мобилни цистерни, което излиза по-скъпо. Вероятно за това са преустановени и нощните полети – за да се направят икономии.

Въпрос: Оттеглил ли се е Прокопиев? 
Дали наистина Иво Прокопиев е продал дела си на датската фирма, е другият интересен въпрос. В момента директор на „Летище Пловдив“АД е Адриана Попова-Кръстева. Съществува една  индиректна връзка, която показва, че може би Прокопиев не се е изтеглил от „Летище Пловдив“АД. Адриана Кръстева е била съдружник в „ИнМениджмънт“ООД, но преди няколко години дяловете ? са изкупени. Друг съсобственик на „ИнМениджмънт“ – Александър Костадинов, се явява и като управител на „Чергари“ООД. Там пък сред съдружниците се вижда името на Нели В. Христова. Преди години тя е била законен представител на медията „Дневник“.   
Към момента се извършва оценка на активите на „Летище Пловдив“, възложена от Министерството на транспорта, с цел отдаването му на концесия за 35 години. Най-вероятно догодина то вече ще се управлява от ново дружество, така както „Фра порт“ управлява от почти десет години летищата на Бургас и Варна. Концесия се готви и за софийския аеропорт.

Авторът е издател на Agroplovdiv.bg